Социално предприемачество в българското земеделие и градинарство

Представете си бизнес, за който най-важна не е икономическата печалба, а постигането на обществено значима кауза.

В България няма законова рамка и официално определение за това какво е социално предприятие

Официалното определение за социално е стопанска дейност, развивана от юридическо лице с нестопанска цел, имаща изразен социален ефект спрямо лица от уязвими групи за подобряване на жизненото им равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на пряка подкрепа с цел преодоляване на тяхната социална изолация. Това е официалното му определение.

То преодолява бариерата между обществения сектор и бизнеса.

Социалното предприемачество е чудесен начин за инвестиция в България. Ето защо:

• Развитие на работната среда –
• Иновация –
• По-добри отношения с клиентите - по-лесно се създава лоялност към марката или организацията, защото клиентите се асоциират с каузата, зад която стои социалното предприятие. 
• Вътрешен растеж
• Социален капитал –
• Насърчаване на равенството – насърчава развитието на по-равноправно общество, в което всеки има равни възможности.

Какво е социално предприятие?

Социалното предприятие е организация, която извършва устойчива стопанска дейност, като инвестира печалбите си в социална и общественополезна кауза. По данни от 2019 г., на Националния статистически институт, 4391 организации се определят като социално предприятие. Тези организации, които са признати от Министерството на труда и социалната политика и вписани в Регистъра на социалните предприятия са 34. Те осигуряват над 300 работни места. От тях 180 са за хора от социално уязвими групи.

Разлика между социалното предприятие и социално отговорния бизнес се състои в крайната цел на дейността, която те извършват. Основното предназначение на социалното предприятие е да изпълнява своята социална мисия, като се стреми да увеличава положителния социален ефект, чрез постигане на финансовите си цели. Под социална отговорност на бизнеса се разбира устойчива икономическа дейност и поемане на конкретни ангажименти от страна на предприятията към обществото, като част от печалбата им се отделя за благотворителност или други социални дейности.

Основната разлика между социалното предприятие и обикновената фирма е, че социалното предприятие не разпределя печалбата си между своите собственици, а я реинвестира в осъществяването на социалната си мисия.

Социалните предприятия работят предимно в следните области:

Производство и търговия – най-често в областта на леката промишленост – производство на козметични продукти, сувенири, стоки за бита, дрехи, храни и други, а в някои случаи и на дребна битова техника

Образователни услуги – Законодателството в България не налага специални правила за образователни услуги, извършвани от социални предприятия, но дава право на нестопанските организации и на търговските дружества или кооперации да се регистрират като училища и центрове за професионално обучение и да издават валидни, спрямо законодателството в България дипломи за образование или придобита професионална квалификация. Социалните предприятия, извършващи образователни услуги, могат да наемат като обучители лица от социално уязвими групи или да организират обучения за подобни лица.

Здравни услуги – В предоставянето на здравни услуги и консултации са ангажирани предимно нестопански организации. Най-често тези услуги включват измерване на кръвно налягане или кръвна захар, оказване на помощ от медицински персонал, услуги от рехабилитатори, профилактични прегледи, психиатрични и сексологични консултации, безплатно тестване за СПИН и други. Обикновено те се предоставят едновременно със социалните услуги.

Земеделие, еко- и селски туризъм – Една от перспективните области, в които могат да се развиват социалните предприятия е земеделието и селския туризъм. Подобни предприятия съществуват в доста държави в ЕС – например в Гърция, Испания, Италия и Германия. Предвид природните и културни дадености на България, тук също може да се насърчи развиването на подобна дейност. Освен производство и продажба на екологично чиста селскостопанска продукция, социалните предприятия могат да работят още и в сферата на селския туризъм, изработването и търговията с традиционни предмети и други.

В България съществуват няколко модела на социални предприятия:

Модел за създаване на заетост и развитие на работната сила – Икономическата логика на бизнес начинанието се основава на възможността да се създадат работни места за хора в неравностойно положение. Моделът се свързва с т.нар. “защитена заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.

Предприемачески модел, където социалното предприятие се явява посредник между хората в неравностойно положение и пазара - При този модел под формата на трудова терапия, хора с увреждания участват в производството на продукти, за които социалното предприятие търси пазар и се ангажира с маркетинг и дистрибуция.

Модел на пряка услуга – Този модел е най-пряко свързан с доставчиците на социални услуги. При него социалното предприятие предоставя социални услуги срещу заплащане на външни клиенти и едновременно с това е доставчик на социални услуги за своите членове, като заплащането става с договор с общината или държавата. Важно е да се отбележи, че при този модел, социалното предприятие развива едни и същи услуги, но насочени към различни потребители и клиенти.

С развитието на социалното предприемачество държавата и медии започнаха награждаване на добри практики. Така например, за осми пореден път, Министерството на труда и социалната политика проведе конкурса за Годишната национална награда за социална иновация. А пък за девета поредна година Reach for Change България, заедно с Нова Броудкастинг Група организира конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА. Така наградите стимулират иновативността в социалната сфера и диалога между заинтересованите страни.

Финансиране на социалното предприятие

Министерството на труда и социалната политика отпусна финансов ресурс в размер на около 70 млн. лв. до 2027 г. за социално предприемачество, по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата "Развитие на човешките ресурси".

В последните години държавата създаде няколко по-малки специализирани държавни фонда и програми, за да насърчи различни социални инициативи и да инвестира в изграждането на т. нар. социален капитал. Целта е чрез безвъзмездно предоставяне на средства да се подпомогне процеса на постигането на важни социални приоритети.

Фонд „Социално подпомагане”

Със Закона за социално подпомагане (ЗСП) бе създаден Фонд „Социално подпомагане“, който е част от системата на държавни фондове, предвидени да подобрят предоставянето на социални услуги.

Този фонд е към министъра на труда и социалната политика и има статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. В ЗСП са посочени изчерпателно направленията, по които могат да се разходват средства от фонда и това са :

социални помощи;

целеви социални програми и проекти в областта на социалното подпомагане; социални услуги, извършвани от общините, както и от доставчици, вписани в регистъра на АСП;

изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното подпомагане – не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда;

придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на материалната база;

изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги;

издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните средства.

Социално-инвестиционният фонд

През 2001 г. бе приет специален закон, с който се създаде Социално-инвестиционният фонд (СИФ) в България. Той има статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

Финансирането на СИФ е насочено към поощряване на увеличаването на заетостта в реалния сектор, създаване на постоянна и временна заетост, насърчаване и поддържане равнището на определени услуги, свързани с развитието на частния сектор, осигуряване на подкрепа за предприемаческите инициативи в определени региони, силно засегнати от преструктурирането на икономиката, насърчаване на развитието на регионалните и местните инициативи, водещи до повишаване равнището на заетостта, сближаване с практиката за развитието на регионите на страните членки на Европейския съюз.

Програма „Красива България”

„Красива България“ е програма от 1998 г., на Министерството на труда и социалната политика за временна трудова заетост и квалификационно обучение в областта на строителството и туризма. Целта на програмата е да облекчи проблема с безработицата, като подобри градската среда, насърчи туристическия потенциал и подпомогне малкия и средния бизнес.

Социално предприемачество в сферата на земеделието

Проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските общности”

Изследват се социалните, икономическите и екологичните ефекти от градското земеделие у нас. Така за първи път се получава признание на градското земеделие като феномен, заслужаващ задълбочен анализ, в резултат на който да се представи надеждно научно знание за същността и обществените ползи от него. 

По проекта са създадени –

Растящата класна стая в 107 ОУ „Хан Крум“ - проект за придобиване на трайни умения за здравословен начин на живот и позитивно общуване с природата.

Биоградинка в училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ - проект на сдружение Агролинк, подкрепено от Мтел, което обучава деца да отглеждат храна по безопасен и устойчив начин, като им помага да разберат ползите от биохраните и ритъма в природата.

Био градина Витоша - Обществена биоградина, прилагаща принципите на пермакултурата, с подкрепата на Софийска община и Мтел.

Градина за Дружба - Комунална градина за споделено градско земеделие

Инициатива за развитие на градско земеделие в София по идея на Сдружение Горичка за създаване на мрежа от споделени градини,

В петък, 02.12.2022 Европейската комисия удължи срока на разрешението на ЕС за употреба на хербицида глифозат до края на 2023 г, съобщават нейни служители. Разрешението трябваше да изтече на 15 декември тази година.

По-рано тази година Комисията поиска от страните от ЕС да одобрят едногодишно удължаване на изтичащото петгодишно разрешение, след като Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) обяви, че няма да може да приключи процеса на оценка на риска поне до юли 2023 г. Заключенията на ЕОБХ, които първоначално се очакваха през септември, са от основно значение за решението на Комисията и държавите от ЕС дали да разрешат отново хербицида.

Спорният химикал, който според критиците е свързан с рака и може да окаже вредно въздействие върху насекомите и морските безгръбначни, за последен път беше преодобрен за употреба в ЕС през 2017 г. През май тази година Европейската агенция по химикали (ECHA) заключи, че глифозатът не е канцерогенен, но може да причини сериозни увреждания на очите и е токсичен за водните организми.

След като страните не успяха да постигнат решение с мнозинство при гласуванията през октомври и ноември, Комисията заяви, че има "правно задължение" да удължи разрешението, докато Агенцията на ЕС по храните публикува заключенията си през следващата година.
Едногодишното разрешение ще изтече на 15 декември 2023 г.

Източник: https://www.politico.eu/article/glyphosate-license-extended-to-end-of-2023/

Предупреждението на нидерландски предприемач в областта на биологичното земеделие и професор по физиология на растенията: манията за премахване на регулациите върху редактирането на гени ще навреди на земеделските производители.
Техниката за редактиране на гени CRISPR/Cas не е панацея, която прави растенията по-силни. Напротив, тя ще нанесе големи щети, предупреждават Фолкерт Енгелсман, предприемач и основател на доставчика на биологични и справедливи продукти Eosta, и Мишел Харинг, професор по физиология на растенията в Амстердамския университет (UvA), в отлична статия в централния холандски вестник Trouw. Енгелсман и Харинг описват тази техника като "биотехнологичен неоколониализъм".
"CRISPR/Cas ще спаси света, ако вярваме на дискусията на кръглата маса на 31 януари в Камарата на представителите на нидерландски парламент. Тази малка фантастична техника, която позволява да се реже в ДНК на растенията, решава всички проблеми: глад, суша, емисии в околната среда, болести и вредители. Но секторът на биологичното земеделие не беше поканен да се включи в разговора. Секторът на биологичното земеделие, който до 2030 г. трябва да представлява една четвърт от земеделието на ЕС, има резерви към CRISPR/Cas. Има три възражения: Разрушителният модел на приходите, фалшивото обещание за опростен подход и намалената свобода на избор за потребителите и земеделските стопани.
"Не че това не е прекрасна техника. В катедрата по физиология на растенията в UvA работим много с CRISPR/Cas, която позволява да се отреже ДНК на растенията ген по ген. И все пак има основателни причини да не се опростяват процедурите за разрешаване на тази техника в Европа, както иска агрохимическото лоби.
"Защото точно сега се прокрадва прозрението, че повечето проблеми в селското стопанство - от деградацията на почвата и загубата на биоразнообразие до проблемите на човешкото здраве - са причинени от едностранчиво и редукционистко мислене. Това е довело до монокултурите и агрохимикалите. Университетът във Вагенинген и RIVM (Холандският национален институт за
обществено здраве и околна среда) възприемат възгледа "Едно здраве", според който здравето на хората, животните и природата са неразривно свързани. Биоразнообразието играе централна роля в това отношение. Поради това изследователите на растенията се отказват от мисленето за отделните гени. Добрите селекционери на растения работят в контекста на цялостност на взаимодействието на почвата, корените, насекомите, микробиома, гъбните мрежи и метеорологичните условия.
"Идеята, че CRISPR/Cas ще бъде панацея за проблемите, представлява връщане към 90-те години на миналия век, когато хората даваха същите - неизпълними - обещания свързани с по-стария тип генетична модификация. Ако вкарате ген за устойчивост на гъбички в дадена култура днес, тази гъбичка ще се е адаптирала след две години. Надеждната селекция изисква системен подход. Ето защо правителството подкрепя научния проект Crop-XR за устойчива резистентност с 43 милиона евро.
"CRISPR/Cas е свързан с разрушителен бизнес модел. Той няма да подобри нещата, ако направим останалата част от света още по-зависима от притежателите на патенти на Запад. Лицензът за прилагане на CRISPR/Cas може да струва много скъпо. За всяка разработена култура трябва да се плащат лицензионни такси за всяко продадено семе. Това води до концентрация на властта и експлозия на патентите върху живота. Парите изтичат от фермерите и потребителите в бедните страни и се събират в инвестиционните фондове в Европа и САЩ. Това е биотехнологичен неоколониализъм.
"Икономическите печалби идват от отглеждането на масови култури. Смята се, че е за предпочитане на пазара да има два сорта царевица, а не 20. Вграждането на устойчивост към хербициди (за да може да се пръскат и повлияват плевелите) става привлекателен бизнес модел с CRISPR. Въпреки факта, че умиращото агробиоразнообразие се влошава допълнително.
"Третото възражение е изчезването на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите. В биологичното земеделие CRISPR/Cas не е разрешен. Биологичните фермери трябва да имат сигурност, че техните култури не могат да бъдат смесени със сортове CRISPR/Cas чрез замърсяване, защото тогава те губят специфичната си позиция. Биологичните селекционери също вече не знаят къде се намират. Не трябва да се засяга предприемаческата свобода на биологичните селекционери и земеделски производители. Европейските потребители искат да могат да избират да не консумират генетично модифицирани храни. Как правителството ще гарантира това?
"Последните 50 години на селекция не са допринесли много за генетиката на растенията: Ние откъснахме растението от екосистемата и не го научихме да взаимодейства с почвения живот. Това доведе до химически решения и екологично унищожение. Трябва да се върнем към интегрирания подход. Устойчивото земеделие зависи от стабилни системи, а не от изолирани гени."

Източник: https://gmwatch.org/en/106-news/latest-news/20186

8.02.2022 г.

ЕС инвестира милиони евро в разработването на ново генно инженерство, но не възлага никакви изследвания за рисковете от него, казват членове на Еропейския парламент.
Досега ЕС не е финансирал нито един изследователски проект, който да се занимава конкретно с рисковете и методите за откриване на нови техники на генното инженерство, като например редактирането на гени. Днес 31 евродепутати от пет политически групи в Европейския парламент призоваха Европейската комисия да промени това и да финансира такива изследователски проекти. Досега ЕС е финансирал предимно разработването на нови методи за генно инженерство, както и тяхното популяризиране сред обществеността за използването им в селското стопанство.
Инициатор на писмото е Мартин Хойслинг, говорител по въпросите на селскостопанската политика на Зелените в Европейския парламент и член на Комисията по околна среда и здравеопазване. Той заяви:
"Необяснимо е защо ЕС инвестира много милиони [евро] в разработването на ново генно инженерство, но не възлага никакви изследвания на рисковете от него за околната среда и здравето. Изследванията на методите за откриване също са пропуснати. Това е недопустимо и трябва незабавно да се промени.
"Държавите членки на ЕС също така отделят само 1,6 % от бюджетите си за научни изследвания в областта на новото генно инженерство за оценка на риска и методите за откриване. Тази празнина в научните изследвания трябва спешно да бъде преодоляна.
"С новите методи на генното инженерство, като CRISPR/Cas, генетичният материал на растенията може да бъде модифициран още по-дълбоко и бързо, отколкото е възможно с конвенционалното отглеждане или методите на старото генно инженерство. Това поражда нови рискове, както по отношение на планираните характеристики, така и на непредвидените последици от генетичната манипулация. Само при подходящи изследвания на възможните рискове фактите са налице и само тогава можем да вземем подходящи предпазни мерки при работа с новите техники.
"Изследванията на методите за откриване на нови генетични техники също са недостатъчни. Това е така въпреки факта, че различни държави-членки на ЕС, включително Австрия, Франция и Италия, изрично се изказаха в полза на такива изследвания на ниво ЕС. Засега националните органи не разполагат с инструменти, с които да идентифицират продукти на новото генно инженерство, които днес вече са на пазара и са регистрирани в съответната база данни на ЕС.
"С нашето писмо призоваваме отговорния комисар по научните изследвания да адаптира приоритетите си за научни изследвания в областта на генното инженерство към изискванията на принципа на предпазливостта. Просто е неадекватно Комисията да похарчи 271 млн. евро за научни изследвания в областта на новото генно инженерство при растенията за период от четири години, като същевременно финансира изключително проекти, които развиват самите методи и тяхното приложение.
"В същото време Комисията дава ясно да се разбере, че би искала значително да облекчи законите за генното инженерство за новите методи. С оглед на липсата на изследвания, свързани с риска и доказателствата, това би означавало престъпно затваряне на очите. Ето защо настояваме Европейската комисия най-накрая да обяви и тръжни програми за изследвания на рисковете и методите за откриване."

Писмо на членовете на Европейския парламент до Комисията:
https://www.martin-haeusling.eu/images/220208_Letter_Haeusling_to_COM_Mariya_Gabriel_about_new_GM_research_final.pdf

Обосновка-документ: https://t.co/Z8fPul09sn

Източник: Мартин Хойслинг, член на ЕП
https://martin-haeusling.eu/presse-medien/pressemitteilungen/2814-neue-gentechnik-mehr-forschung-in-risiken-und-nachweisverfahren-investieren.html