Представете си бизнес, за който най-важна не е икономическата печалба, а постигането на обществено значима кауза. Това е социалното предприемачество и по това се различава от традиционно такова.
Стопанска дейност, развивана от юридическо лице с нестопанска цел, имаща изразен социален ефект спрямо лица от уязвими групи за подобряване на жизненото им равнище, осигуряване на заетост, предоставяне на услуги и/или други форми на пряка подкрепа с цел преодоляване на тяхната социална изолация.Това еофициалното му определение.
То преодолява бариерата между обществения сектор и бизнеса.
Социалното предприемачество е чудесен начин за инвестиция в България. Ето защо:
- Развитие на работната среда – създава нови работни места на пазара на труда.
- Иновация – създава нови стоки и услуги, необходими на обществото.
- По-добри отношения с клиентите - по-лесно се създава лоялност към марката или организацията, защото клиентите се асоциират с каузата, зад която стои социалното предприятие.
- Вътрешен растеж - по-голяма ангажираност, производителност и креативност на служителите, които са по-мотивирани да работят за бизнес с кауза.
- Социален капитал – създава количествени и качествени връзки в обществото, между институции и хората, между различни уязвими групи.
- Насърчаване на равенството – насърчава развитието на по-равноправно общество, в което всеки има равни възможности.
Какво е социално предприятие и с какво се различава от обикновените бизнеси, какви са моделите и области на работа ?
Социалното предприятие е организация, която извършва устойчива стопанска дейност, като инвестира печалбите си в социална и общественополезна кауза. По данни от 2019 г., на Националния статистически институт, 4391 организации се определят като социално предприятие. Тези организации, които са признати от Министерството на труда и социалната политика и вписани в Регистъра на социалните предприятия са 34, а фондация Свети Николай - Добрич е единственото регистрирано социално предприятие в сферата на земеделието. Те осигуряват над 300 работни места. От тях 180 са за хора от социално уязвими групи.
Разлика между социалното предприятие и социално отговорния бизнес се състои в крайната цел на дейността, която те извършват. Основното предназначение на социалното предприятие е да изпълнява своята социална мисия, като се стреми да увеличава положителния социален ефект, чрез постигане на финансовите си цели. Под социална отговорност на бизнеса се разбира устойчива икономическа дейност и поемане на конкретни ангажименти от страна на предприятията към обществото, като част от печалбата им се отделя за благотворителност или други социални дейности.
Основната разлика между социалното предприятие и обикновената фирма е, че социалното предприятие не разпределя печалбата си между своите собственици, а я реинвестира в осъществяването на социалната си мисия.
Социалните предприятия работят предимно в следните области:
Производство и търговия – Голяма част от социалните предприятия развиват производствена и търговска дейност, най-често в областта на леката промишленост – производство на козметични продукти, сувенири, стоки за бита, дрехи, храни и други, а в някои случаи и на дребна битова техника, като след това реализират своята продукция на пазара.
Социални услуги – Според Закона за социалното подпомагане, "социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот. Те се извършват в специализирани институции или в общността. Социалните услуги се основават на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата, с цел осъществяване на ежедневни дейности, както и за тяхното социално включване и гарантиране на независим живот.
Образователни услуги – Законодателството в България не налага специални правила за образователни услуги, извършвани от социални предприятия, но дава право на нестопанските организации и на търговските дружества или кооперации да се регистрират като училища и центрове за професионално обучение и да издават валидни, спрямо законодателството в България дипломи за образование или придобита професионална квалификация. Социалните предприятия, извършващи образователни услуги, могат да наемат като обучители лица от социално уязвими групи или да организират обучения за подобни лица.
Здравни услуги – В предоставянето на здравни услуги и консултации са ангажирани предимно нестопански организации. Най-често тези услуги включват измерване на кръвно налягане или кръвна захар, оказване на помощ от медицински персонал, услуги от рехабилитатори, профилактични прегледи, психиатрични и сексологични консултации, безплатно тестване за СПИН и други. Обикновено те се предоставят едновременно със социалните услуги.
Земеделие, еко- и селски туризъм – Една от перспективните области, в които могат да се развиват социалните предприятия е земеделието и селския туризъм. Подобни предприятия съществуват в доста държави в ЕС – например в Гърция, Испания, Италия и Германия. Предвид природните и културни дадености на България, тук също може да се насърчи развиването на подобна дейност. Освен производство и продажба на екологично чиста селскостопанска продукция, социалните предприятия могат да работят още и в сферата на селския туризъм, изработването и търговията с традиционни предмети и други.
В България съществуват няколко модела на социални предприятия:
Модел за създаване на заетост и развитие на работната сила – Икономическата логика на бизнес начинанието се основава на възможността да се създадат работни места за хора в неравностойно положение. Моделът се свързва с т.нар. “защитена заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.
Предприемачески модел, където социалното предприятие се явява посредник между хората в неравностойно положение и пазара - При този модел под формата на трудова терапия, хора с увреждания участват в производството на продукти, за които социалното предприятие търси пазар и се ангажира с маркетинг и дистрибуция.
Модел на пряка услуга – Този модел е най-пряко свързан с доставчиците на социални услуги. При него социалното предприятие предоставя социални услуги срещу заплащане на външни клиенти и едновременно с това е доставчик на социални услуги за своите членове, като заплащането става с договор с общината или държавата. Важно е да се отбележи, че при този модел, социалното предприятие развива едни и същи услуги, но насочени към различни потребители и клиенти.
С развитието на социалното предприемачество държавата и медии започнаха награждаване на добри практики. Така например, за осми пореден път, Министерството на труда и социалната политика проведе конкурса за Годишната национална награда за социална иновация. А пъкза девета поредна година Reach for Change България, заедно с Нова Броудкастинг Група организира конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА. Така наградите стимулират иновативността в социалната сфера и диалога между заинтересованите страни.
Финансиране на социалното предприятие
Министерството на труда и социалната политика отпусна финансов ресурс в размер на около 70 млн. лв. до 2027 г. за социално предприемачество, по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата "Развитие на човешките ресурси".
В последните години държавата създаде няколко по-малки специализирани държавни фонда и програми, за да насърчи различни социални инициативи и да инвестира в изграждането на т. нар. социален капитал. Целта е чрез безвъзмездно предоставяне на средства да се подпомогне процеса на постигането на важни социални приоритети.
Фонд „Социално подпомагане”
Със Закона за социално подпомагане (ЗСП) бе създаден Фонд „Социално подпомагане“, който е част от системата на държавни фондове, предвидени да подобрят предоставянето на социални услуги.
Този фонд е към министъра на труда и социалната политика и има статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. В ЗСП са посочени изчерпателно направленията, по които могат да се разходват средства от фонда и това са :
социални помощи;
целеви социални програми и проекти в областта на социалното подпомагане; социални услуги, извършвани от общините, както и от доставчици, вписани в регистъра на АСП;
изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното подпомагане – не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда;
придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на материалната база;
изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги;
издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните средства.
Социално-инвестиционният фонд
През 2001 г. бе приет специален закон, с който се създаде Социално-инвестиционният фонд (СИФ) в България. Той има статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Финансирането на СИФ е насочено към поощряване на увеличаването на заетостта в реалния сектор, създаване на постоянна и временна заетост, насърчаване и поддържане равнището на определени услуги, свързани с развитието на частния сектор, осигуряване на подкрепа за предприемаческите инициативи в определени региони, силно засегнати от преструктурирането на икономиката, насърчаване на развитието на регионалните и местните инициативи, водещи до повишаване равнището на заетостта, сближаване с практиката за развитието на регионите на страните членки на Европейския съюз.
Програма „Красива България”
„Красива България“ е програма от 1998 г., на Министерството на труда и социалната политика за временна трудова заетост и квалификационно обучение в областта на строителството и туризма. Целта на програмата е да облекчи проблема с безработицата, като подобри градската среда, насърчи туристическия потенциал и подпомогне малкия и средния бизнес.
Социалното предприемачество в сферата на земеделието
Проект „Градското земеделие като стратегия за повишаване на качеството на живот на градските общности”
Финансиран от Фонд „Научни изследвания“ с договор ДН 05/18 от 17.12.2016 г.
Изследват се социалните, икономическите и екологичните ефекти от градското земеделие у нас. Така за първи път се получава признание на градското земеделие като феномен, заслужаващ задълбочен анализ, в резултат на който да се представи надеждно научно знание за същността и обществените ползи от него.
По проекта са създадени –
Растящата класна стая в 107 ОУ „Хан Крум“ - проект за придобиване на трайни умения за здравословен начин на живот и позитивно общуване с природата.
Биоградинка в училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ - проект на сдружение Агролинк, подкрепено от Мтел, което обучава деца да отглеждат храна по безопасен и устойчив начин, като им помага да разберат ползите от биохраните и ритъма в природата.
Био градина Витоша - Обществена биоградина, прилагаща принципите на пермакултурата, с подкрепата на Софийска община и Мтел.
Градина заДружба - Комунална градина за споделено градско земеделие
Инициатива за развитие на градско земеделие в София
Инициативата за развитие на градско земеделие в София стартира през октомври 2017 по идея на Сдружение Горичка. Целта е да се създаде благоприятна среда за развитие на мрежа от споделени градини, където жителите на столицата могат да отглеждат чисти плодове, зеленчуци, подправки и билки чрез щадящи околната среда земеделски практики.
Крайният резултат е създаването на карта, изобразяваща територии, определени като възможни за развитие на градско земеделие от комунален тип. Картата е в непрекъснат процес на развитие, като информацията в нея се надгражда постоянно. Амбицията е в бъдеще тя да обхване всички типове градско земеделие, с което да подпомогне комуникацията между различните заинтересовани страни.
Социалното предприемачество в сферата на земеделието все още не е толкова добре развито в България и пред него има огромни възможности за растеж.