ANSES: Дерегулацията на ГМО няма научна основа

Научно обосновани ли са новите ГМО – нови геномни техники?

Комисията пренебрегва голям брой научни доказателства и анализи, които сочат за рисковете от новите ГМ техники. Техниките за редактиране на гени не са прецизни и могат да предизвикват мутации извън целта (на места в генома, различни от предвиденото място за редактиране) и непреднамерени мутации по цел (на предвиденото място за редактиране на генома), с непредсказуеми последици - потенциално включващи неочаквана токсичност или алергенност.

Мутациите, предизвикани от процесите на редактиране на гени, са различни от тези, които възникват при мутации, които се срещат в природата или при конвенционалните мутагенези. При генното редактиране може да получи достъп до области от генома, които иначе са защитени от мутации.

Не съществува научна основа за отмяна на регулирането на цели класове нови генетично модифицирани техники и техните продукти. Рисковете, свързани с тези техники, бяха напълно признати от фармацевтичните сектора по време на консултацията с Комисията, която предупреди в становището си че "технологията не е лишена от риск и че продуктите трябва да бъдат подложени на оценка на риска". Въпреки това от нас се очаква да вярваме, че дерегулирането на същите тези техники в хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство ще бъдат безопасни.

Комисията безкритично следва "списъка с желания" на ГМО индустрията за дерегулиране. Разработчиците на ГМО и свързаните с тях лобистки групи (като ALLEA, EU-SAGE, EuropaBio, EPSO, Euroseeds, Европейска технологична платформа "Растения за бъдещето (ETP) и лобистката организация COPA твърдят, че трябва да има "недискриминация" между конвенционалните и генно редактираните продукти, тъй като мутациите предизвикани от генното редактиране, могат да възникнат и в природата или при конвенционално отглеждане, така че генно редактираните продукти не са по-рискови от естествените или конвенционално отглежданите продукти. В документа на Комисията се стига до поразително сходно заключение.

В доклад, публикуван на 21 декември 2023 г., френските експерти от ANSES смятат, че критериите, предложени за дерегулиране на ГМО, нямат научна основа. В доклада подробно се описва липсата на яснота в използваните научни термини, както и недостатъци, дори пропуски, в научната обосновка на критериите, предложени от Европейската комисия.

 

Експертите от работната група "Биотехнологии" на ANSES [1] си зададоха един прост въпрос: "до каква степен растенията [NTG категория 1, изключени от оценката на риска] действително могат да се считат за еквивалентни на конвенционалните растения? [2]. Това е фундаментален въпрос. Тази теоретична еквивалентност е крайъгълният камък на аргументацията на Европейската комисия, която предлага ГМО/НГТ от категория 1 да не подлежат на оценка на риска, нито да бъдат проследявани и етикетирани. Комисията предлага дадено растение, генетично модифицирано чрез нови техники, да се "счита за еквивалентно на конвенционално растение, когато се различава от растението получател/родител с до 20 генетични модификации". В резултат на това и тъй като техните "рискови профили [биха били] сравними", тези ГМО/НГТ от категория 1 биха могли "да се отклонят изцяло от законодателството на ЕС за ГМО" [3]. Но при по-внимателно разглеждане на критериите, предложени от Европейската комисия за обявяване на ГМО за НГТ от категория 1, френските експерти от Anses изобщо не споделят тази аргументация.

Науката не може да бъде използвана за политически цели

 

Учените от ANSES аргументират своето становище: основното допускане, че "категориите растения, които биха били еквивалентни по вид, размер и брой на генетичните вариации или модификации, биха били еквивалентни по вид на признаците и ниво на риска", просто няма научна обосновка.

 

Те изброяват и няколко грешки или пропуски в научната обосновка на предложението на Европейската комисия. Например по отношение на броя на генетичните модификации, предложени като приемливи от Комисията, за да се обяви липса на риск, те считат, че това предложение "не е научно обосновано по отношение на риска: свързаният с него риск не е пряко пропорционален на който и да е брой модификации". В случая с вмъкването на генетични последователности, освободени от оценка на риска, не само липсва научна обосновка, то дори "няма биологичен смисъл".

 

Освен това френските експерти смятат, че „не се разглеждат [от страна на Европейската комисия] непреднамерените генетични модификации, потенциално разположени извън целевите места, и на подобни последователности (освен трансгенните елементи) и това е неприевливо".

 

Политически избор без научна обосновка

 

Въз основа на научната обосновка ANSES, счита, че в текста на Комисията липсва яснота по отношение на някои термини, изрази и аргументи. Тази липса на яснота може да доведе дори до "риск от изкривяване на досиетата [кандидатстващи за класификация по категория 1], свързано с тълкуването на всеки заявител". Според ANSES обявяването, че не е необходимо да се оценяват потенциалните рискове, свързани с ГМО/НГТ, няма научна основа. И неприемливото по този въпрос е, че окончателното решение "е въпрос на дебат и избор" от страна на законодателя. Това е факт, който Европейската комисия напомни на компаниите в началото на 2023 г., за да ги успокои и обясни, че "решението дали да се извърши оценка на риска за растенията НГТ не е от компетенциите" на европейските експерти [4].

 

Нека да сравним мутацията в дивите видове и при новите ГМО, за да видим научно обосновано ли е растенията [NTG категория 1, изключени от оценката на риска] да се считат за еквивалентни на дивите и конвенционалните растения. Първите фермери на Земята се фокусират върху два вида дива пшеница: еднозърнест лимец (Triticum monococcum) и двузърнест (Triticum monococcum). Мутацията, която не позволява на зрялото зърно да изпада от класовете, е продължила повече от 2000 години, за да се „закрепи“ в тези пшеници [5]. Това е започнало 6000 години пр.н.е. Междувременно на заден план еволюира плевел по периферията на нивите с двузърнест лимец, случаен хибрид между култивирания двузърнест лимец. За превръщането на този плевел в хлебната пшеница, която в момента съставлява 95% от зърнените култури в света са били необходими хиляди години. При еволюцията (диви и класическа селекция) имаме посока на развитие към подобряване на количествените (добив) и качествени (адаптиране към местните условия и развиване на толерантост към биотичен и абиотичен стрес) характеристики на растенията. Растенията живеят в симбиоза с природата и тя не се съпротивлява. При революцията (по-ранни и нови ГМО) природата се съпротивлява, като отхвърля тези екстремни промени за свръх кратко време (напр. суперплевели, промяна на метаболизма, нежелани здравни ефекти, намалена съпротивителна сила към болести и неприятели)

 [1] The ANSES е Френската национална агенция за безопасност на храните, околната среда и професионалното здраве. Тя отговаря за оценката на рисковете за здравето и околната среда, свързани с ГМО, от името на френското правителство.

[2] ANSES, « AVIS de l’Anses relatif à l’analyse scientifique de l’annexe I de la proposition de règlement de la Commission européenne du 5 juillet 2023 relative aux nouvelles techniques génomiques (NTG) – Examen des critères d’équivalence proposés pour définir les plantes NTG de catégorie 1 », 21 décembre 2023.

[3] Commission européenne, Considérants 12 et 14 de la « Proposition de RÈGLEMENT DU PARLEMENT EUROPÉEN ET DU CONSEIL concernant les végétaux obtenus au moyen de certaines nouvelles techniques génomiques et les denrées alimentaires et aliments pour animaux qui en sont dérivés, et modifiant le règlement (UE) 2017/625 », 5 juillet 2023.

[4] Eric MEUNIER, « OGM : la Commission ignore ses experts pour rassurer les industries », Inf'OGM, 24 octobre 2023.

[5] Изчезващите храни, Дан Саладино, изд. „Кръгозор“, 2023

 

От доклада на ENSES

Въпроси, свързани с научната основа

В техническия документ на Комисията се посочва, че "не се приема, че сходни генетични модификации, получени чрез различни техники, представляват различни рискове" и "ако определени видове и брой мутации могат да бъдат въведени чрез конвенционални техники за развъждане, както и чрез НГТ, то видът на признаците, свързани с тези мутации, няма да се различава между тези техники". Той заключава, че за оценка на еквивалентността между тези растения е достатъчно да се вземат предвид само видът и броят на мутациите и че не е необходимо да се разглеждат свързаните с тях ефекти.

Работната група (РГ) по биотехнологии на ANSES счита, че няма научна основа за еквивалентност на типа признак или нивото на риск между две категории растения въз основа на еквивалентно съдържание на генетични вариации или модификации, определени единствено от техния тип, размер и брой.

РГ посочва, че генетичната изменчивост или генетичните изменения, наблюдавани в природата, са продукт на хилядолетна еволюция, дрейф или естествен подбор. Генетичните вариации или модификации, наблюдавани в сортовете, произведени чрез конвенционални техники за селекция, са били подложени на селекция от селекционерите.

И в двата случая генетичните вариации или модификации, свързани с вредни ефекти, са елиминирани, както по отношение на физическата годност на растението или неговата селекционна стойност в природата, така и по отношение на агрономическите и качествените характеристики, търсени от човека в конвенционалните селекционни програми.

Работната група по биотехнологии подчертава, че функционалните или биологичните последици от дадена генетична вариация или модификация не се определят от нейния вид или размер.

Независимо от това, при анализа на предложения подход за еквивалентност, който се фокусира върху видовете, размерите и броя на генетичните модификации, РГ по биотехнологии счита, че праговете от 20 генетични модификации на растение, на целевото място и със сходни последователности, както и размер от 20 нуклеотида за вмъкванията и замените, не са оправдани. Не е оправдано и приемането на всяка делеция или инверсия без условия или, в по-малка степен, на целенасочена цисгенеза без условия за целева ортология. Не е оправдана и липсата на отчитане на потенциални модификации извън целевите участъци и сходни последователности (с изключение на трансгенни елементи, поради дефиницията на растението NTG).

BG

В доклада на Работната група "Биотехнологии" към ANSES се казва:

В предложението за регламент относно НГТ, прието от Европейската комисия на 5 юли 2023 г, се предлага някои растения, генетично модифицирани с НГТ, да бъдат изключени от законодателството за ГМО с мотива, че те биха били равностойни на конвенционалните растения.

За тази цел се предлагат критерии за еквивалентност, които да гарантират, че растения с НГТ, отговарящи на тези критерии (растения с НГТ от категория 1), биха могли да бъдат получени с помощта на конвенционални техники за отглеждане.

РГ по биотехнологии припомня ключовия въпрос: до каква степен растенията, дефинирани по този начин, могат действително да се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники?

За да отговори на този въпрос, Работната група по биотехнологии първо изясни предложените критерии за еквивалентност, като обясни термините и понятията, необходими за тяхното разбиране, и определи различните набори от участващи техники, способни да генерират разглежданите генетични модификации. След това тя навлезе в по-големи подробности в научния си анализ, критерий по критерий, и повдигна редица въпроси, като подчерта свързаните с тях ограничения и разгледа по-широко научната им основа.

В края на работата си РГ "Биотехнологии" определи следните точки:

1) Липса на яснота:

- Критериите за еквивалентност са изключително неясни, свързани с използването на недостатъчно точно използване на термини (целеви обект, сходство, ген, генофонд на селекционерите, съседна ДНК последователност);

- Критериите се фокусират единствено върху генетичните модификации, локализирани в "целевия обект", и сходните последователности. "Целевото място" и сходните последователности трябва да бъдат определени; тяхното определяне ще обуслови разглежданите генетични модификации;

- Изключването на интрагенни растения от категория 1 NGT растения не е изрично посочено в критериите и следва да бъде изяснено;

- Изключването на растения, получени чрез нецеленасочена цисгенеза, от категория 1 NGT растения не е изрично посочено в критериите и следва да бъде изяснено.

2) Недостатъчна научна обосновка на търсената еквивалентност между NGT растенията, отговарящи на предложените критерии, и конвенционалните растения:

- Предложеният максимален праг на приемливи генетични модификации не е достатъчно обоснован;

- Следва да се вземе предвид възможността или вероятността дадена модификация или комбинация от модификации да бъде постигната чрез конвенционални техники;

 

- Въз основа на пангеномния анализ приемането на делеции и инверсии без условия за размер не е научно обосновано;

- Не е обосновано да се вземат предвид непреднамерените генетични модификации, които потенциално се намират извън целевите участъци и подобни последователности (освен трансгенни елементи).

3) Неотчитане на връзката на предложените критерии за еквивалентност с риска:

- В техническия документ се посочва, че категориите растения, които биха били еквивалентни по отношение на вида, размера и броя на генетичните вариации или модификации, биха били еквивалентни по отношение на вида на признаците и нивото на риска. Това предположение няма научна обосновка;

- Предложението за максимален праг на допустимите генетични модификации не е научно обосновано по отношение на риска: свързаният с тях риск не е пряко пропорционален на броя на модификациите, каквито и да са те;

- Предложението за максимален праг за размера на приетите вмъквания или замени няма биологичен смисъл; функционалните последици и рисковете, потенциално свързани с едно вмъкване, не са пропорционални на дължината на неговата нуклеотидна последователност;

- Приемането на всяка делеция или инверсия, без да се отчитат функционалните последици и потенциално свързаните с тях рискове, не е оправдано;

- Фактът, че непреднамерените генетични модификации, породени от липсата на специфичност в последователности, подобни на целевите, са включени в предложения брой генетични модификации, без да се отчитат възможните им отрицателни последици, не е оправдан.

Ето защо анализът на предложените критерии за еквивалентност между растенията с НГТ и конвенционалните растения накара РГ "Биотехнологии" да разгледа въпроса в по-широк план. Работната група предлага тези критерии за еквивалентност, които се основават единствено на молекулярни аспекти и които освен това не са достатъчно обосновани, да отчитат характеристиките на растенията и възможните рискове, свързани с тях.

< Предишна		Следваща >