Биологичното земеделие е несъвместимо с ГМО, нови и стари техники

on .

percy-field4-1
Д-р инж. Светла Николова
През юли 2023 г. Европейската комисия предложи регламент за улесняване на пускането на пазара на нови ГМО (генетично модифицирани организми). Тези продукти, получени чрез нови геномни техники (НГТ), могат да имат модифициран геном без вмъкване на трансгени [1] и могат да се разпространяват в целия Европейски съюз без оценка на риска, проследяване или етикетиране. В такъв случай по-голямата част от растенията, получени от НГТ, ще се считат за равностойни на конвенционалните растения и няма да подлежат на ограниченията, които понастоящем се прилагат за ГМО. 
Това предложение представлява пряка заплаха за биологичното и дребномащабното земеделие: ГМО растенията могат да замърсят други растения чрез опрашване и човешки грешки по веригата на доставки. Например, пчела, която се храни в поле с НГТ растения, може да пренесе замърсен прашец в близките биологични култури. Без строга регулация земеделието, свободно от ГМО, ще изчезне.
В миналото секторът на биологичното земеделие се е борил срещу използването на ГМО. Преди всичко, това е земеделско движение, което уважава природата и традициите на селското стопанство. Възникнало през 20-те години на миналия век, биологичното земеделие се основава на екологични принципи: в отговор на развитието на ориентираното към производството земеделие, то възприема подход, който зачита екосистемите, като строго ограничава използването на синтетични средства за производство, използва сеитбообръщение като един от основните принципи и запазва местообитанията за биоразнообразието. 
Генетично модифицираните култури противоречат на тези принципи: конвенционалното земеделие, което ги използва, допринася за развитието на монокултури, за незачитането на живите организми в почвата, водата и въздуха, и за дестабилизирането на екосистемите и в резултат на това, че растенията и насекомите стават толерантни към внасяните материали [2]. Този модел също така застрашава назависимостта на земеделските стопани по отношение на семената, тъй като четири агрохимически фирми - Bayer, Syngenta, Corteva и BASF - държат 60 % от световния пазар [3].
Ето защо, когато биологичните земеделски производители видяха появата на първите ГМО, те се противопоставиха на тези лабораторно произведени семена. 
След това през 2007 г. Европейската директива за ГМО включи забрана за използване на генетично модифицирани организми в биологичното земеделие [4].
ЕС определя ГМО като "организъм, с изключение на човека, в който генетичният материал е променен по начин, който не се получава по естествен път чрез кръстосване и/или естествена рекомбинация" [5]. Но с появата през 2010 г. на НГТ, които дават възможност за увеличаване на вида на възможните мутации, Европейската комисия потърси възможности те да бъдат изключени от това определение.
През 2020 г. тя стартира реформа в законодателството за ГМО, като счита, че "действащото законодателство за ГМО, което датира от 2001 г, не е адаптирано към тези иновативни технологии " [6]. След две обществени консултации, които бяха пристрастни в полза на индустрията [7], EК предложи на 5 юли 2023 г. да се премахне регулацията на растенията, получени от НГТ, като те се освободят от мерките за оценка на риска, проследяване и етикетиране, приложими за ГМО от първо поколение.
Преразглеждането, предложено от докладчика на Комисията по околна среда на Европейския парламент Джесика Полфьорд (ЕНП), дори цели да разреши използването на растения, получени от НГТ, в биологичното земеделие [8]. Представителите на биобранша се противопоставят на предложението, като заявяват, че "дерегулацията на НТГ остава реална заплаха за съществуването на биологичното земеделие. Тези генетично модифицирани техники са несъвместими с принципите на биологичното земеделие, поради което днес те са изрично забранени в биологичното земеделие" [9]. 
Рисковете за околната среда, свързани с новите ГМО
Проучване на Германската федерална агенция за опазване на природата вече изтъкна различните потенциални въздействия на растенията, получени от НГТ, върху екосистемите [10]. В него се посочва например, че разработването на растения, които са устойчиви на различни стресови фактори (болести, вредители, засушаване и др.), може да ги направи и инвазивни или че подобряването на някои естетически характеристики на плодовете или зеленчуците, като например предотвратяване на покафеняването, може на свой ред да отслаби устойчивостта им към патогени. В последния случай това косвено би довело до увеличаване на количеството пестициди, необходими за преодоляване на тези слабости.
Неконтролируемо замърсяване от растения, получени от НГТ
Дори ако растенията, получени от НГТ, не бъдат разрешени за биологично земеделие, тези нови ГМО, както и предишното поколение, могат да замърсят биологичните култури и дивите растения. Неконтролируемото разпространение може да стане както чрез опрашване, така и чрез инциденти, причинени от човека по цялата верига на доставки.
От една страна, прашецът от растение с НГТ може да бъде пренесен от опрашители или от вятъра и да срещне полово съвместимо културно или диво растение, което да предаде модифицираните гени на своето потомство. По този начин производител, който използва повторно собствените си семена - обичайна практика в биологичното земеделие - или търговец на семена, който се придържа към биологичния начин на производство, ще установи, че неговите култури са замърсени и изразяват генетичните характеристики на растения, получени от НГТ, дори и да се противопоставя на този принцип. Такова замърсяване вече се е случвало в няколко държави.
В Канада генетично модифицираната маслодайна рапица се използва от 1995 г. насам и през 2023 г. представлява 95 % от отглежданите растения [11]. Отглеждането на биологична рапица е станало практически невъзможно, тъй като рисковете от замърсяване са твърде високи [12,13]. Компаниите за производство на ГМ семена не са в състояние да ограничат замърсяването дори при наличието на буферни зони, защото прашецът на рапицата е силно летлив и може да се разпространява на няколко километра чрез опрашителите. Поради това резистентността към хербициди, отличителна черта на ГМ рапица, се е разпространила в голяма част от канадските култури. Конвенционалните производители на рапица вече не могат да гарантират продукти, свободни от ГМО, още повече че разходите за предотвратяване и управление на замърсяването се поемат от тях [14].
Същата ситуация се наблюдава и в Испания, която е водещият производител на ГМО в Европейския съюз. През последните двадесет години испанците станаха свидетели на изчезването на биологичната царевица от областите Каталуния и Арагон, които се превърнаха в елдорадо на генетично модифицираната царевица MON810 [16]. Тя представлява 21,1 % от националното производство през 2022 г [17]. В тези два региона съвместното съществуване е станало невъзможно за земеделските производители, тъй като замърсяването представлява твърде голяма икономическа загуба, когато продукцията им не може да бъде продавана с етикет "биологичен " [18,19].
За европейските производители на биологични семена съвместното съществуване с ГМО е практически невъзможно: страни като Франция, които забраняват отглеждането на ГМО, са основни райони за тези сертифицирани производители на семена. Ако забраната за отглеждане на растения с НГТ бъде отменена, производствените разходи за защита от замърсяване и високият риск от жертване на засегнатите растения ще затруднят още повече работата на селекционерите на семена.
От друга страна, заразяването по погрешка е възможно, ако ГМ семената се разпространят случайно по време на производството чрез замърсяване на селскостопанското оборудване, по време на транспортирането и съхранението и при преработката на храни за хора и животни. Замърсяване с ГМО вече се наблюдава редовно по света и в Европа, въпреки че мерките и контролът са строги [20,21]. 
Между 1999 и 2005 г в САЩ, например, компанията Scotts провежда полеви опити с генетично модифицирана полевица. По време на тези опити семената са били разпространени извън планираната площ и компанията не е уведомила властите за грешката. През 2004 г. властите откриват тази трева, модифицирана, за да бъде устойчива на глифозат, на няколко километра от първоначалното място на изпитване [22]. Въпреки, че отглеждането на тази ГМ трева е спряно, днес замърсяването все още продължава в Орегон, тъй като естеството на растението затруднява контрола върху разпространението му.
Друг пример: през януари 2022 г. в близост до пристанището на Руан [23] са идентифицирани забранени в Европейския съюз растения от генномодифицирана маслодайна рапица. Фабрика, която законно внася канадска ГМ рапица за преработка до масло, е изпуснала семена по време на транспорта. Френската здравна агенция (ANSES), предупредена от асоциацията Inf'OGM, взе проби, които потвърдиха наличието на неразрешена ГМ рапица в района [24]. 
С премахването на регулацията това замърсяване може да се засили и да засегне много биологични култури, без да бъде открито. В този контекст ще бъде невъзможно да се гарантира, че биологичното земеделие не съдържа продукти, получени от НГТ. Нито земеделските производители, нито потребителите ще знаят дали държат в ръцете си генетично модифициран продукт. 
Правата на избор и информация са потъпкани от разрешаването на нови ГМО
На 11 декември 2023 г. Комисията по земеделие на Европейския парламент гласува в подкрепа на премахването на всяко етикетиране на семената от НГТ и забраната за използването им в потребителските продукти [25]. Също така, по предложение на докладчика на Комисията по околна среда, липсата на етикетиране на семена, получени от НГТ, ще остави биологичните земеделски производители в невъзможност да избират семена, които не са били подложени на генетична модификация. Без тази свобода на избор те биха могли да отглеждат и продават зърнени култури, плодове и зеленчуци, чийто състав не познават.
Тези предложения са в противоречие с мнението на обществеността, която заявява, че иска да бъде информирана за наличието на нови ГМО в храната си. В допитвания в Германия и Франция 90 % от запитаните заявиха, че искат хранителните продукти, съдържащи нови ГМО, да бъдат етикетирани [26]. 
Макар че растенията, получени от НГТ, се представят като решение на последиците от глобалното затопляне, в действителност засега само един патент е представен, че растението е за устойчивост към засушаване.  
В момент, когато Европейската комисия иска една четвърт от земеделските земи на континента да бъдат превърнати в биологични до 2030 г, нейният проектозакон пряко застрашава този модел, който е от съществено значение за прехода към биологично земеделие. Много учени  от ENSSER - Европейска мрежа на учени за социална и екологична отговорност изтъкват в неотдавнашна статия, биологичното земеделие и агроекологията трябва да бъдат запазени и насърчавани, тъй като те представляват жизнеспособни алтернативи на "интензивните системи", които застрашават опрашителите, биоразнообразието и човешкото здраве.
Дерегулацията на нови ГМО застрашава биологичното земеделие и правата на потребителите. Ако растенията, получени от НГТ, бъдат пуснати на пазара без защита, неконтролируемото замърсяване, което вече се наблюдава в Европа, ще придобие гигантски и необратими размери. Свободата на избор на потребителите, които желаят да защитят здравето си и околната среда, ще бъде пренебрегната.    
Отчитайки тези факти, Сдружение АГРОЛИНК призовава за отхвърляне на предложението на Европейската комисия и се обръща към българските и европейските политически представители с молба да заемат твърда позиция срещу всеки опит за изключване на новите ГМО от съществуващите европейски разпоредби за ГМО, за да се гарантира безопасността на нашите храни, опазването на биологичното разнообразие и свободата ни на избор.
1. « Le principe de la transgénèse est de transférer un gène de n’importe quelle espèce dans n’importe quelle autre espèce en s’affranchissant de la reproduction sexuée »Infogm (15 juillet 2014)
7. « Pour la Commission européenne, la loi sur les OGM « n’est pas adaptée » aux nouvelles biotechnologies »Le Monde (30 avril 2021)
10 « Nouveaux OGM: la bio en danger »Synabio (1er aout 2023)
11 Bohle, F., Schneider, R., Mundorf, J., Zühl, L., Simon, S., & Engelhard, M. (2023). Where Does the EU-Path on NGTs Lead Us?. Preprints. https://doi.org/10.20944/preprints202311.1897.v1
14. Mauro, I.J. and McLachlan, S.M. 2008. Farmer Knowledge and Risk Analysis: Postrelease Evaluation of Herbicide-Tolerant Canola in Western Canada. Risk Analysis 28(2), pp. 463–476doi:10.1111/j.1539-6924.2008.01027.x
15. Hoyle, B. Canadian farmers seek compensation for « genetic pollution ». Nat Biotechnol 17, 747 (1999).https://doi.org/10.1038/11674
16. Binimelis, R. Coexistence of Plants and Coexistence of Farmers: Is an Individual Choice Possible?. J Agric Environ Ethics 21, 437–457 (2008).
18. « Europe statu quo des cultures ogm transgéniques » Infogm (23 novembre 2021)
20. Oehen, Bernadette & Quiédeville, Sylvain & Stolze, Matthias. (2018). Socio-economic impacts of GMOs on European Agriculture.21« La France numéro 3 pour la contamination OGM des aliments »
Euractiv (5 novembre 2014)
21. Price and Cotter: The GM Contamination Register: a review of recorded contamination incidents associated with genetically modified organisms (GMOs), 1997–2013. International Journal of Food Contamination 2014 1:5.https://doi.org/10.1186/s40550-014-0005-8
22. Reichman JR, Watrud LS, Lee EH, et al. Establishment of transgenic herbicide-resistant creeping bentgrass (Agrostis stolonifera L.) in nonagronomic habitats. Molecular Ecology. 2006 Nov;15(13):4243-4255.DOI: 10.1111/j.1365-294x.2006.03072.x
23. « Malgré l’interdiction européenne, du colza OGM a poussé en France en 2022 »Libération (2023)
25. « It shall be prohibited to label consumer products as containing NGT products or having been developed using NGT. It shall furthermore be prohibited to use ‘negative labelling’ by labelling products as not containing or not having been developed using NGT »Commission Agriculture (12 décembre 2023)
< Предишна   Следваща >